Казват, че най-близките си приятели човек среща или в училище, или в университета. С ръка на сърцето признавам, че и аз самата се носех на облака на това всеобщо убеждение… докато не срещнах Неда. С Неда започнахме работа (във фирмата, в която работим и до днес) в един много дъждовен първоавгувстовки ден преди 7-8 години. И макар да не станахме близки от тази първа наша среща, към момента зад гърба си имаме немалко добре свършена работа и по-важното – много, много споделени часове и пропътувани километри заедно… Неда беше до мен в много трудни моменти, Неда ме подтикна да се изправя срещу себе си и да променя много у себе си, когато имах силна нужда от това… за да стана човекa, който съм сега и който обичам. Вярвам, че приятелството е искрено и спонатанно, то не е, за да се мери с кантар… и въпреки това ми се иска някой ден да успея да дам на Неда поне частичка от това, което тя ми е дала.

Честит рожден ден, Неде!