Неусетно изминаха 2 години от нашето голямо и незабравимо австралийско пътуване и ето че най-накрая публикувам първия си пост.

Пътуването до Австралия е дълго (поне 1 денонощие) и престой от 2-3 седмици там е задължителен. Страната е голяма и ако не се следва формулата “Максимален брой обекти за минимално кратко време”, е необходимо да се направи внимателен подбор на местата, които да бъдат посетени.

Ние се спряхме на следния план:

Melbourne (със задължителна винена дегустация в Yarra Valley) – Great Ocean Road – Grampians/Halls Gap – Tasmania – Sydney – Melbourne

Далеч съм от мислълта, че всико в Австралия е хубаво и всички австралийци са усмихнати и любезни. Но ние имахме късмета да изживеем Австралия и австралийците точно такива. Още на летището в Доха, откъдето трябваше да се прекачим на самолет до Мелбърн, се запознахме с възрастен професор по физика и съпругата му, които се прибираха вкъщи след почивка в Турция. От тях разбрахме, че обожават своя Мелбърн, а също получихме и ценен съвет как да се справим с часовата разлика. Посрещнахме деня във въздуха и бързо, бързо го изпратихме, пътувайки срещу него и вечерта на една събота кацнахме в Мелбърн. На следващия ден се вляхме в австралийския ритъм и час и започнахме нашето приключение.

Искахме да усетим живота на местните – Airbnb ни заведе в дома на Chloe & Grady (французойка и австралиец), в близкия до центъра на Мелбърн квартал Richmond. Посрещна ни братът на Grady, тъй като по същото време домакините ни бяха в почивка извън града. Той ни увери колко много ще ни хареса в Мелбърн, както и че местните правят най-доброто кафе в Австралия. Беше прав… А с Chloe & Grady се срещнахме в последния ден на нашия престой у тях. Заедно прекарахме една много приятна вечер в разговори и пивко австралийско вино.

Ето и една кратка разходка по ключовите забележителности на Мелбърн:

Richmond е известен с графитите си…

… и лежерната атмосфера

В Мелбърн са луди по спорта – тук се провеждат Australian open и кръг на Формула 1, но всъщност голямата страст на местните са първенствата по ръгби и австралийски футбол. В града е пълно със спортни игрища и дори в полунощ, местните играят тенис или пък нетбол (австралийския вариант на баскетбол).

Поглед към Melbourne Cricket Ground от Eureka Skydeck

Мелбърн е социален – в края на работния ден улиците и баровете се изпълват с хора, шумно е и атмосферата е много близка до тази в Южна Европа. Австралийците определено не ми се струват работохолици, вярвам, че следват правилото “Work smart, not hard!”.

Federation square

Yarra

Flinders street

Melbourne Star

Flinders Street Station by night

Магнетичната St. Kilda

Още снимки от Мелбърн -> Тук

Седмица преди края на юли дългоочакваната лятна вакaнция наближаваше, а ние все още нямахме никакви планове за нея. Море или планина? Гърция или България? Или пък да измислим нещо друго!?!

И така – посетих сайта на Wizz и проверих докъде е най-изгодният полет за първата седмица на август. Полет до Болоня. ОК, нека да е Болоня! Болоня се намира на много стратегическо място в северната част на Италия – при добре изградената ж.п. мрежа на страната, от нея лесно могат да се достигнат Венеция, Верона, Флоренция, както и адриетическите Римини и Равена. В близост до Болоня са също Модена и Парма. И понеже за пет дни не може да се отиде навсякъде, а и целта ни не беше да посетим максимален брой обекти за минимално кратко време, избрахме маршрут, който да ни донесе разнообразие, но и да не ни изтощи напълно в и без това жежките августовски дни – 3 дни във Верона с разходка до Пескиера дел Гарда и 2 дни в Болоня. Знаехме, че ако ни хареса – винаги може да се върнем отново.

Верона

Верона ме заплени още по пътя от ж.п. гара Porta Nuova до хотела – красива и обаятелна с шарените си къщи, с извивките на река Адидже и мостове над нея, с лабиринтите от малки тесни улички, които крият магазинчета, бакалии и ресторантчета (тук се сещам, че трябва да проуча разликата между Ristorante, Osteria и Tratoria…). От отсрещната страна на реката се извисява хълм, от когото се разкрива страхотна панорама над града, и който разбира се, е точното място за правене на снимки. Романтично е. Със сигурност много по-романтично от балкона на Жулиета, пред когото са се струпали 2/3 от туристите в града.

Пескиера дел Гарда

Южната част на езерото Гарда е на двайсетина минути с влак от Верона. Ние стигнахме до градчето Пескиера дел Гарда, където прекарахме един чудесен ден в релакс (с прекрасна храна и пивко италианско вино) и каране на колело. Езерото е красиво, но подозирам, че по-впечатляващата част от него е на север, където си съжителства с Алпите. Заплювам си при следващото ни посещение да сме с кола и да направим една хубава обиколка на Гарда.

Болоня

Болоня е столицата на район Емилия-Романя, известен с най-стария университет в света(!), с производството на колите Ферари и Мазерати, с балсамовия си оцет, и разбира се – с местните “мезета” – пармезан и прошуто. Пак там, в Модена, е роден моят любим Лучано Павароти.

Първата вечер в Болоня започна малко стряскащо за мен. Беше петък, (уж) бяхме в централната част на града, а по пътя към Piazza Maggiore, не срещнахме почти никого. Сградите с емблематичните си арки бяха занемарени, а липсата на хора правеше обстановката все по-призрачна. Замислих се, че не бих се разхождала сама по тези улици и по това време… докато малко по малко чарът на града не започна да ни се разкрива. Piazza Maggiore беше превърната в гигантско лятно кино, ресторанчетата по улиците встрани от площада буквално се пръскаха от хора, а на ремонтиращата се Via Francesco Rizzoli, водеща до Двете кули, квартет полякини (две цигулки, чело и кларинет) изпълняваха известни мелодии от цял свят. Чухме американски госпели, полска и дори българска музика.

Ваканцията беше страхотна и точно толкова дълга, колкото е необходимо. Макар и за пет дни програмата беше динамична и разнообразна и остави у нас чувството, че сме почивали доста по-дълго време. Скоро пак!

Още снимки -> Тук