Australia – Halls Gap & The Grampians

Пристигнахме в Halls Gap следобед. Обиколихме града за около 15 минути, пихме кафе в нещо като заведение за бързо хранене, набелязахме си ресторант за вечеря и се оттеглихме в двора на мотела за релаксация. С топли дрехи, одеяла и правилните напитки, беше подходящо да останем навън и да гледаме прелитащите над близкото езеро птици и пасящите на поляната до него кенгура. В 6.30 беше напълно тъмно (априлска есен), в 8.00 стана време за вечеря. По пътя към ресторанта установихме, че всичко в града е вече затворено… ресторантът също. Вътре обаче имаше хора и след като почукахме на вратата, те ни отвориха. Собственикът и главен готвач на ресторанта, съпругата му и още двама-трима младежи, работещи при тях бяха искрено очудени да ни видят в този толкова късен час (8:00!). По това време на годината затваряли рано. Виждайки обаче колко сме гладни, те се смилиха над нас, посрещнаха ни и ни сготвиха чудна вечеря. Заедно пихме вино (почерпка от тях) и си говорихме до късно през нощта.

Halls Gap е малък град в подножието на Grampians National Park. В туристическия сезон хората там набъбват до 6-7 хиляди, иначе са около 600. Ние бяхме в Halls Gap в нетуристическия сезон, когато кенгурата са много повече от местните жители. Halls Gap беше една неочаквана и много приятна изненада по време на пътуването ни с rent-a-car в щата Виктория. Попаднахме там почти случайно – в търсене на алтернативен маршрут обратно до Мелбърн след пропътуването на The Great Ocean Road, в търсене на Австралийските планини, а и в търсене на кенгура.

Ето ги тях – по-страхливи и от мен:

Ето и снимка от разходката ни в Grampians National Park:

Australia – The Great Ocean Road

The Great Ocean Road един от най-известните и най-живописни маршрути в Австралия, област Виктория. Дълъг е 243 км., свързва градовете Torquay и Warrnambool и е изграден в памет на загиналите по време на Първата световна война. Пропътувахме The Great Ocean Road и му се насладихме максимално (след първоначалния стрес от това да се включим с rent-a-car в непознатото за нас движение в лявата лента).

Това са малка част от забележителностите по Great Ocean Road:

Дванайсетте апостола (The Twelve Apostles)

GOR 1

GOR 2

The Loch Ard Gorge

GOR 3

Port Campbell

GOR 4

Но аз запомних Great Ocean Road…

… с Torquay и с усещането, че времето е спряло (и никъде другаде не съм усещала въздуха толкова чист, и никъде другаде не съм се радвала толкова много на всяко вдишване и всяко издишване)…

GOR 5

GOR 6

…със спокойствието, с което местните гледат децата си и свободата, която им дават…

GOR 7

GOR 8

… и пак усещане за свобода – с танца на сърфистите на Wye River Beach

GOR 9

И още моменти от пътуването ни по Great Ocean Road:

GOR 12

GOR 11

GOR 10

GOR 13

Australia – Yarra Valley

AU23Да дегустираш вино в Австралия, особено ако си негов много голям почитател, си е абсолютно задължително. В близост до Мелбърн възможностите за винена дегустация са основно две – Yarra Valley и Mornington Peninsula. Ние се спряхме на винен тур в Yarra Valley.

AU15Противно на очакванията ни, винените дегустации в Австралия не са особено скъпи. Срещу цена от 5-10 долара можеш да пробваш 5-6 и дори повече вина от дадена изба. Сипват по малко, но след 3-4 изби и около 20 дегустирани вина, в края на деня изпитваш приятно опиянение. Ако си местен, това, което ти трябва за перфектия винен тур е добра компания и един приятел-въздържател, който да поеме транспорта на дегустиращите между избите.

AU12Ако не си местен обаче, можеш да се възползваш от услугите на някоя фирма, специализирана в организацията на винени дегустации – ние се спряхме на Chilloutwinetours, с които посетихме 4 изби – Domaine Chandon, Zonzo Estate, Yering Station, De Bortoli.

AU14Денят на винения тур беше прекрасен! Не само заради слънчевото време и доборто вино, което изпихме, но и заради шарения състав на дегустиращите – ние (двойка от България), двойка от Нова Зеландия, стигнала в алкохолните си дегустации чак до Сърбия (да, знаеха какво е ракия), две приятелки австралийки (едната – родена в Австралия, но с балкански корени) с огромен винен капацитет и уникално положително отношение към живота. Имаше и двойка британци, които бяха доста мълчаливи и изключително подозрителни към нас, понеже в Англия от българите не можело да се очаква нищо добро… Но не им обърнахме особено внимание.

AU24

Виненият тур ни хареса толкова много, че се решихме на продължение… в Тасмания.

Australia – Melbourne

DSC02107Неусетно изминаха 2 години от нашето голямо и незабравимо австралийско пътуване и ето че най-накрая публикувам първия си пост.

DSC01935

Пътуването до Австралия е дълго (поне 1 денонощие) и престой от 2-3 седмици там е задължителен. Страната е голяма и ако не се следва формулата “Максимален брой обекти за минимално кратко време”, е необходимо да се направи внимателен подбор на местата, които да бъдат посетени.

Ние се спряхме на следния план:

Melbourne (със задължителна винена дегустация в Yarra Valley) – Great Ocean Road – Grampians/Halls Gap – Tasmania – Sydney – Melbourne

Далеч съм от мислълта, че всико в Австралия е хубаво и всички австралийци са усмихнати и любезни. Но ние имахме късмета да изживеем Австралия и австралийците точно такива. Още на летището в Доха, откъдето трябваше да се прекачим на самолет до Мелбърн, се запознахме с възрастен професор по физика и съпругата му, които се прибираха вкъщи след почивка в Турция. От тях разбрахме, че обожават своя Мелбърн, а също получихме и ценен съвет как да се справим с часовата разлика. Посрещнахме деня във въздуха и бързо, бързо го изпратихме, пътувайки срещу него и вечерта на една събота кацнахме в Мелбърн. На следващия ден се вляхме в австралийския ритъм и час и започнахме нашето приключение.

Искахме да усетим живота на местните – Airbnb ни заведе в дома на Chloe & Grady (французойка и австралиец), в близкия до центъра на Мелбърн квартал Richmond. Посрещна ни братът на Grady, тъй като по същото време домакините ни бяха в почивка извън града. Той ни увери колко много ще ни хареса в Мелбърн, както и че местните правят най-доброто кафе в Австралия. Беше прав… А с Chloe & Grady се срещнахме в последния ден на нашия престой у тях. Заедно прекарахме една много приятна вечер в разговори и пивко австралийско вино.

Ето и една кратка разходка по ключовите забележителности на Мелбърн:

AU10Richmond е известен с графитите си…

AU2… и лежерната атмосфера

В Мелбърн са луди по спорта – тук се провеждат Australian open и кръг на Формула 1, но всъщност голямата страст на местните са първенствата по ръгби и австралийски футбол. В града е пълно със спортни игрища и дори в полунощ, местните играят тенис или пък нетбол (австралийския вариант на баскетбол).

AU5Поглед към Melbourne Cricket Ground от Eureka Skydeck

Мелбърн е социален – в края на работния ден улиците и баровете се изпълват с хора, шумно е и атмосферата е много близка до тази в Южна Европа. Австралийците определено не ми се струват работохолици, вярвам, че следват правилото “Work smart, not hard!”.

AU3Federation square

AU18Yarra

DSC02526Flinders street

AU8Melbourne Star

DSC03007Flinders Street Station by night

DSC03101Магнетичната St. Kilda

Още снимки от Мелбърн -> Тук

Усещане за пролет и Chocolate Cheesecake Brownies

12764565_476356812566300_8987264639086201747_oПролетта дойде – на 20.03. съвсем официално и астрономически, а преди няколко дни  – съвсем осезаемо и истински. Искам да съм навън, искам слънцето да ме заслепява, искам да усещам миризмата на прясно окосената трева, искам да се радвам на свежата зеленина, искам да пътувам, да снимам и да се науча да карам кънки!

Kapana (2) Kapana (1)

А ето го и неделелното предложение на sornitschka за закуска на терасата:

 Chocolate Cheesecake Brownies

(рецептата е заимствана от Chocolate 500 Classic Recipes)

BeFunky Collage 2

Продукти

Cheesecake

  1. 1-2 яйца
  2. 280 гр. крема сирене
  3. 65 гр. кристална захар
  4. 2-3 ванилии

Brownies

  1. 145 гр. черен шоколад
  2. 145 гр. масло
  3. 140 гр. кафява захар
  4. 2-3 яйца
  5. 65 гр. брашно

Приготвяне

  1. Фурната се загрява на 160 градуса;
  2. Дъното и стените на тавичка 20х25 см. се покриват с хартия за печене;
  3. Приготвяне на Cheesecake сместа – яйцата се разбиват с миксер, а след това към тях се добавят крема сиренето, кристалната захар и ванилиите; Продуктите се бият до получаване на кремообразна смес;
  4. Приготвяне на Brownies сместа – Шоколадът и маслото се разтапят заедно (на водна баня или в микровълнова фурна); След разтапяне сместа се дърпа настрани, леко се разбърква и към нея се добавя захарта; Сместа се изсипва внимателно на части към вече разбитите яйца до получаване на хомогенна смес; Прибавя брашното;
  5. 2/3 от Brownies сместа се изсипват в подготвената тавичка; Отгоре се изсипва Cheesecake сместа, а накрая и остатъкът от Brownies сместа; С помощта на лъжица по повърхността на сладкиша се правят въртеливи движения за получаване на мраморен ефект;
  6. Сладкишът се пече в загрятата фурна около 40-50 мин. – докато клечка, забита в центъра му излезне суха;
  7. След изпичане сладкишът се оставя да се охлади и се реже на квадрати или в кръгове с помощна на формички за сладки

12939435_10153386125672541_1877410115_n

Кифличките на Карлсон и 1-ви рожден ден

BeFunky Collage222

“А не може ли да помолиш майка си да ни приготви вместо една торта с осем свещи, осем торти с една свещ?” – Карлсон, който живее на покрива

Тези дни често се сещам за моя любим Карлсон – прилично дебел, мъж в разцвета на силите си, който не може лесно да бъде сломен и все повтаря думите “Спокойствие и само спокойствие!”. Ах, как искам да съм като него!

Преди година публикувах първия си пост в блога с идеята, че пишейки, ще намеря своето вътрешно спокойствие. Понякога го намирах, но по-често не. Бързах и продължавам да бързам, продължавам да се надбягвам с времето, да го тъпча още и още и всъщност тотално да не го изживявам. Днес е моят ден за равносметка. Дано успея да си взема поуките и думите “Спокойствие и само спокойствие!” да живеят по-често в мен.

Но като сме на рожден ден, нека всичко бъде както подобава – да има торта и свещичка. “Тортата” не е случайна – обичаните от Карлсон кифлички, с богат вкус на канела, толкова подходящ за зимните, следколедни дни (а рецептата може да бъде намерена тук gotvetesmen.com).

DSC03060

Три класики в едно

ChocoMuffins

Какво е общото между баба ми, Ню Йорк и Рила планина? Общото го намерих преди седмица, когато домашният течен шоколад на баба ми щедро се разля в ароматните ванилови мъфини (по рецепта на пекарна Магнолия в Ню Йорк), които приготвих. А тези мъфини успешно ни подкрепиха в неделната ни разходка до 7-те Рилски езера. Течният шоколад на баба ми, ваниловите мъфини на пекарна Магнолия и 7-те Рилски езера – 3 класики в едно!

Домашният течен шоколад на баба ми

Когато бях малка течният шоколад беше дефицит. Не е като да не сме хапвали, но с връзки ставаше – от Кореком или от чужбина. И когато баба ми започна да ни приготвя течен шоколад вкъщи, той си стана абсолютен хит. Лек, пухкав и ефирен… една лъжичка и си там!

Home made chocolate

Продукти (за 2 големи буркана):

  1. 450 гр. сухо мляко (в Кауфланд могат да се намерят пакети от 500 гр.)
  2. 90 мл. прясно мляко
  3. 250 гр. захар
  4. 225 гр. масло
  5. 7-8 с.л. какао (препоръчвам това на д-р Йоткер)
  6. Аромати по желание – ванилия, тонка боб, капачка ром или коняк
  7. Смлени лешници – този завършек все още не съм го пробвала, но следващият път ще го направя

Приготвяне:

  1. Млякото се загрява в тенджера на котлона
  2. Към загряното мляко се прибавят нарязаното на парченца масло и захарта
  3. Сместа се бърка до разтваряне на маслото и захарта, без да завира
  4. Тенджерата се дърпа от котлона и към сместа с бъркане с миксер се добавят какаото, а след това сухото мляко и ароматите
  5. Сместа се бърка десетина минути
  6. Колкото и да се бърка, сместа си остава с бучки – затова препоръчвам да се прекара през голяма цедка
  7. Накрая се добавят смлените лешници

Ваниловите мъфини на пекарна Магнолия в Ню Йорк

Преди 2 години приятелите ми подариха кулинарен курс за правене на мъфини в кухнята на сп. Меню за рождения ден. Курсът беше много приятен и много вкусен (препоръчвам кулинарните курсове на сп. Меню на всеки!). А най-атрактивната (и всъщност най-лесна) рецепта се оказа рецептата за ванилови мъфини на пекарна Магнолия в Ню Йорк. До онзи момент не бях чувала нито за пекарната, нито за нейните ванилови мъфини. А те са наистина добри!

Vanilla Cupcakes

Продукти (за 12 мъфина):

  1. 135 гр. брашно с набухвател
  2. 100 гр. брашно без набухвател
  3. 65 гр. масло
  4. 250 гр. захар
  5. 2 бр. яйца
  6. 125 мл. прясно мляко
  7. Ванилия – ванилова захар, ванилова есенция

Приготвяне:

  1. Двата вида брашно се пресяват и смесват със захарта
  2. Към сухата смес се прибавя маслото нарязано на кубчета и се стрива на трохи
  3. Разбиват се яйца+мляко+ванилия
  4. Към сухата смес на 2 пъти се прибавя яйчената смес и се разбърква добре *
  5. * Бърка се на ръка, за да не влезне много въздух в тестото; Захарта не се разбива напълно, но при печене се стопява
  6. Тестото се излива във формички за мъфини
  7. Мъфините се пекат 23 мин. на 180 градуса
  8. Пълнене на мъфините с шоколад: от върха към вътрешността на мъфините се изрязват се конуси, а от тях се изрязват капачета; Празното пространство в мъфините се запълва с шоколад; Мъфините се захлупват с капачетата, останали от изрязаните конуси

7-те Рилски езера

7-те рилски езера не се нуждаят от представяне. Красиви и респектиращи. Много, много силно препоръчвам да се посетят или в делничен ден, или когато захладнее. Есента може да очарова освен със значително по-малкото туристи покрай езерата, и с леките си мъгли – те се спускат и вдигат и буквално рисуват красиви картини по повърхността на водата. Мистично и магнетично, трябва да се види!

Rila Lakes Cupcakes

 

Лятната ваканция

Седмица преди края на юли дългоочакваната лятна вакaнция наближаваше, а ние все още нямахме никакви планове за нея. Море или планина? Гърция или България? Или пък да измислим нещо друго!?!

Italy10

И така – посетих сайта на Wizz и проверих докъде е най-изгодният полет за първата седмица на август. Полет до Болоня. ОК, нека да е Болоня! Болоня се намира на много стратегическо място в северната част на Италия – при добре изградената ж.п. мрежа на страната, от нея лесно могат да се достигнат Венеция, Верона, Флоренция, както и адриетическите Римини и Равена. В близост до Болоня са също Модена и Парма. И понеже за пет дни не може да се отиде навсякъде, а и целта ни не беше да посетим максимален брой обекти за минимално кратко време, избрахме маршрут, който да ни донесе разнообразие, но и да не ни изтощи напълно в и без това жежките августовски дни – 3 дни във Верона с разходка до Пескиера дел Гарда и 2 дни в Болоня. Знаехме, че ако ни хареса – винаги може да се върнем отново.

Верона

Italy13

Верона ме заплени още по пътя от ж.п. гара Porta Nuova до хотела – красива и обаятелна с шарените си къщи, с извивките на река Адидже и мостове над нея, с лабиринтите от малки тесни улички, които крият магазинчета, бакалии и ресторантчета (тук се сещам, че трябва да проуча разликата между Ristorante, Osteria и Tratoria…). От отсрещната страна на реката се извисява хълм, от когото се разкрива страхотна панорама над града, и който разбира се, е точното място за правене на снимки. Романтично е. Със сигурност много по-романтично от балкона на Жулиета, пред когото са се струпали 2/3 от туристите в града.

Italy6

Italy4

Italy7

Пескиера дел Гарда

Italy22

Южната част на езерото Гарда е на двайсетина минути с влак от Верона. Ние стигнахме до градчето Пескиера дел Гарда, където прекарахме един чудесен ден в релакс (с прекрасна храна и пивко италианско вино) и каране на колело. Езерото е красиво, но подозирам, че по-впечатляващата част от него е на север, където си съжителства с Алпите. Заплювам си при следващото ни посещение да сме с кола и да направим една хубава обиколка на Гарда.

Italy23

Болоня

Bologna1

Болоня е столицата на район Емилия-Романя, известен с най-стария университет в света(!), с производството на колите Ферари и Мазерати, с балсамовия си оцет, и разбира се – с местните “мезета” – пармезан и прошуто. Пак там, в Модена, е роден моят любим Лучано Павароти.

Първата вечер в Болоня започна малко стряскащо за мен. Беше петък, (уж) бяхме в централната част на града, а по пътя към Piazza Maggiore, не срещнахме почти никого. Сградите с емблематичните си арки бяха занемарени, а липсата на хора правеше обстановката все по-призрачна. Замислих се, че не бих се разхождала сама по тези улици и по това време… докато малко по малко чарът на града не започна да ни се разкрива. Piazza Maggiore беше превърната в гигантско лятно кино, ресторанчетата по улиците встрани от площада буквално се пръскаха от хора, а на ремонтиращата се Via Francesco Rizzoli, водеща до Двете кули, квартет полякини (две цигулки, чело и кларинет) изпълняваха известни мелодии от цял свят. Чухме американски госпели, полска и дори българска музика.

Italy26

Italy24

Italy36

Ваканцията беше страхотна и точно толкова дълга, колкото е необходимо. Макар и за пет дни програмата беше динамична и разнообразна и остави у нас чувството, че сме почивали доста по-дълго време. Скоро пак!

Още снимки -> Тук