Седмица преди края на юли дългоочакваната лятна вакaнция наближаваше, а ние все още нямахме никакви планове за нея. Море или планина? Гърция или България? Или пък да измислим нещо друго!?!

И така – посетих сайта на Wizz и проверих докъде е най-изгодният полет за първата седмица на август. Полет до Болоня. ОК, нека да е Болоня! Болоня се намира на много стратегическо място в северната част на Италия – при добре изградената ж.п. мрежа на страната, от нея лесно могат да се достигнат Венеция, Верона, Флоренция, както и адриетическите Римини и Равена. В близост до Болоня са също Модена и Парма. И понеже за пет дни не може да се отиде навсякъде, а и целта ни не беше да посетим максимален брой обекти за минимално кратко време, избрахме маршрут, който да ни донесе разнообразие, но и да не ни изтощи напълно в и без това жежките августовски дни – 3 дни във Верона с разходка до Пескиера дел Гарда и 2 дни в Болоня. Знаехме, че ако ни хареса – винаги може да се върнем отново.
Верона

Верона ме заплени още по пътя от ж.п. гара Porta Nuova до хотела – красива и обаятелна с шарените си къщи, с извивките на река Адидже и мостове над нея, с лабиринтите от малки тесни улички, които крият магазинчета, бакалии и ресторантчета (тук се сещам, че трябва да проуча разликата между Ristorante, Osteria и Tratoria…). От отсрещната страна на реката се извисява хълм, от когото се разкрива страхотна панорама над града, и който разбира се, е точното място за правене на снимки. Романтично е. Със сигурност много по-романтично от балкона на Жулиета, пред когото са се струпали 2/3 от туристите в града.



Пескиера дел Гарда

Южната част на езерото Гарда е на двайсетина минути с влак от Верона. Ние стигнахме до градчето Пескиера дел Гарда, където прекарахме един чудесен ден в релакс (с прекрасна храна и пивко италианско вино) и каране на колело. Езерото е красиво, но подозирам, че по-впечатляващата част от него е на север, където си съжителства с Алпите. Заплювам си при следващото ни посещение да сме с кола и да направим една хубава обиколка на Гарда.

Болоня

Болоня е столицата на район Емилия-Романя, известен с най-стария университет в света(!), с производството на колите Ферари и Мазерати, с балсамовия си оцет, и разбира се – с местните “мезета” – пармезан и прошуто. Пак там, в Модена, е роден моят любим Лучано Павароти.
Първата вечер в Болоня започна малко стряскащо за мен. Беше петък, (уж) бяхме в централната част на града, а по пътя към Piazza Maggiore, не срещнахме почти никого. Сградите с емблематичните си арки бяха занемарени, а липсата на хора правеше обстановката все по-призрачна. Замислих се, че не бих се разхождала сама по тези улици и по това време… докато малко по малко чарът на града не започна да ни се разкрива. Piazza Maggiore беше превърната в гигантско лятно кино, ресторанчетата по улиците встрани от площада буквално се пръскаха от хора, а на ремонтиращата се Via Francesco Rizzoli, водеща до Двете кули, квартет полякини (две цигулки, чело и кларинет) изпълняваха известни мелодии от цял свят. Чухме американски госпели, полска и дори българска музика.



Ваканцията беше страхотна и точно толкова дълга, колкото е необходимо. Макар и за пет дни програмата беше динамична и разнообразна и остави у нас чувството, че сме почивали доста по-дълго време. Скоро пак!
Още снимки -> Тук