Пристигнахме в Halls Gap следобед. Обиколихме града за около 15 минути, пихме кафе в нещо като заведение за бързо хранене, набелязахме си ресторант за вечеря и се оттеглихме в двора на мотела за релаксация. С топли дрехи, одеяла и правилните напитки, беше подходящо да останем навън и да гледаме прелитащите над близкото езеро птици и пасящите на поляната до него кенгура. В 6.30 беше напълно тъмно (априлска есен), в 8.00 стана време за вечеря. По пътя към ресторанта установихме, че всичко в града е вече затворено… ресторантът също. Вътре обаче имаше хора и след като почукахме на вратата, те ни отвориха. Собственикът и главен готвач на ресторанта, съпругата му и още двама-трима младежи, работещи при тях бяха искрено очудени да ни видят в този толкова късен час (8:00!). По това време на годината затваряли рано. Виждайки обаче колко сме гладни, те се смилиха над нас, посрещнаха ни и ни сготвиха чудна вечеря. Заедно пихме вино (почерпка от тях) и си говорихме до късно през нощта.
Halls Gap е малък град в подножието на Grampians National Park. В туристическия сезон хората там набъбват до 6-7 хиляди, иначе са около 600. Ние бяхме в Halls Gap в нетуристическия сезон, когато кенгурата са много повече от местните жители. Halls Gap беше една неочаквана и много приятна изненада по време на пътуването ни с rent-a-car в щата Виктория. Попаднахме там почти случайно – в търсене на алтернативен маршрут обратно до Мелбърн след пропътуването на The Great Ocean Road, в търсене на Австралийските планини, а и в търсене на кенгура.
Ето ги тях – по-страхливи и от мен:
Ето и снимка от разходката ни в Grampians National Park:
