“А не може ли да помолиш майка си да ни приготви вместо една торта с осем свещи, осем торти с една свещ?” – Карлсон, който живее на покрива

Тези дни често се сещам за моя любим Карлсон – прилично дебел, мъж в разцвета на силите си, който не може лесно да бъде сломен и все повтаря думите “Спокойствие и само спокойствие!”. Ах, как искам да съм като него!

Преди година публикувах първия си пост в блога с идеята, че пишейки, ще намеря своето вътрешно спокойствие. Понякога го намирах, но по-често не. Бързах и продължавам да бързам, продължавам да се надбягвам с времето, да го тъпча още и още и всъщност тотално да не го изживявам. Днес е моят ден за равносметка. Дано успея да си взема поуките и думите “Спокойствие и само спокойствие!” да живеят по-често в мен.

Но като сме на рожден ден, нека всичко бъде както подобава – да има торта и свещичка. “Тортата” не е случайна – обичаните от Карлсон кифлички, с богат вкус на канела, толкова подходящ за зимните, следколедни дни (а рецептата може да бъде намерена тук gotvetesmen.com).

Казват, че най-близките си приятели човек среща или в училище, или в университета. С ръка на сърцето признавам, че и аз самата се носех на облака на това всеобщо убеждение… докато не срещнах Неда. С Неда започнахме работа (във фирмата, в която работим и до днес) в един много дъждовен първоавгувстовки ден преди 7-8 години. И макар да не станахме близки от тази първа наша среща, към момента зад гърба си имаме немалко добре свършена работа и по-важното – много, много споделени часове и пропътувани километри заедно… Неда беше до мен в много трудни моменти, Неда ме подтикна да се изправя срещу себе си и да променя много у себе си, когато имах силна нужда от това… за да стана човекa, който съм сега и който обичам. Вярвам, че приятелството е искрено и спонатанно, то не е, за да се мери с кантар… и въпреки това ми се иска някой ден да успея да дам на Неда поне частичка от това, което тя ми е дала.

Честит рожден ден, Неде!

През 2004 съдбата, заела нетипичната форма на Германската служба за академичен обмен (DAAD – Deutscher Akademischer Austauschdienst), събрала за година няколко човека – да се учат на икономика в Saarbrücken, Германия. Тези няколко човека били странни и най-най-различни – имало по-слаби и по-пълни, по-ниски и по-високи, по-тъмни и по-светли, с къси и с дълги коси, че даже и с раста. Някои не обичали сирене, други – домати, а трети – желе. Имало и такива, за които било далеч по-лесно да изброят какво ядат, а не какво не ядат. Едни били плачливи, а други – по-кресливи и избухливи. Тези няколко човека преживели своите трудни моменти – докато се опознаят и заобичат.

С тези няколко човека посрещнах 21-вия си рожден ден преди 10 години, с тях посрещнах и 31-вия си рожден ден преди няколко дни. И макар да нямах торта със свещички, които да духна, за да ми сбъднат желание – пожелах си и през следващите години да ни е хубаво заедно, да се забавляваме и въобще, ама въобще да не се караме.

Happy birthday to me!